Всеки десети у нас смята, че ходенето на психолог е срам или каприз
Поне двама от всеки петима българи са се срещали с психични разстройства като меланхолия, хранителни разстройства и др.
Това се споделя в пробно проучване на " Галъп интернешънъл болкан ", проведено в навечерието на Деня на психологичното здраве - 10 октомври. Проучването е значимо и защото е на двевен ред въпросът за психическите последствия от обстановката с ковид.
Резултатите демонстрират, че забележителна част от българите имат старомодни и даже ретроградни схващания за за психологичните проблем. Например з а 37% от интервюираните зависимостите са просто липса на задоволително воля . А 12-13% от интервюираните считат, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. 25% са уверени, че не е обикновено мъжете да плачат.
45%, или съвсем половината от интервюираните, споделят, че в случай че у нас някой признае психологичен проблем, близките ще стартират да го отбягват. Това демонстрира подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем.
63% от интервюираните считат, че хората с разнообразни зависимости (алкохол, опиати и други ) в действителност страдат от заболяване, а 37% настояват, че им липсва воля да се преборят с порока.
Като цяло се следи по-скоро увереност, че различните зависимости могат да бъдат преодолени - 77% имат вяра, (е, че че зависимостта от храна може да бъде преодоляна, 76% считат по този начин за цигарите, 61%- за пиенето, 48% - за хазарта. Специално за наркотиците делът на оптимистите е по-малък от този на песимистите: 42% против 47%. Очевидно, таман опиатите са възприемани от обществото като " същинска взаимозависимост ".
25% одобряват изказванието, че хората с депресия просто би трябвало да се стегнат. Останалите 75% осъзнават, че става дума за сериозен проблем и за нужда от помощ. Но съществуване на една четвърт пренебрежителни отговори е удостоверение за избрани равнища на недоумение.
Според 18% хората с психологични разстройства като меланхолия и тревога е по-добре да бъдат изолирани от обществото. 18% напълно съществено одобряват другояче шеговитото изказване, че всевъзможни разстройства се вземат решение с една ракия и малко повече сън.
55% от интервюираните имат вяра във взаимопомощта, само че значителен дял от 45% са скептични. 61% смятат, че в случай че човек пие например антидепресанти , е добре да показа с сътрудниците си, с цел да оказват помощ. Но останалите 39% са на мнение, че това е персонален проблем и не трябва да се споделя, мъжете считат, че това е персонална територия.
18% дефинират опита за самоубийство като грях (докато останалите въпреки всичко го намират за знак за проблем), което се равнява на близо милион пълнолетни българи. 16% от запитаните одобряват, че психологичен проблем би трябвало да се взема решение независимо, а останалите въпреки всичко настояват, че избират шерването. 25% ще кажат, че не е обикновено мъжете да плачат, само че останалите не мислят по този начин.
Все пак по-голямата си част от българите са толерантни и осведомени. Отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота, групите с по-висок витален статус могат да си разрешат внимание към тематиката, разясняват създателите на изследването. Колкото по-висок е виталният стандарт и обучение, толкоз по-вероятно е да си се срещал с леките психологични разстройства. Възможно е да става дума за друга просторност на кръгозора, респективно друга степен на осъзнаване и наименуване на казуса.
Хората с по-благоприятен статус считат, че другите зависимости могат да бъдат преодолявани. 65% одобряват, че при психологичен или прочувствен проблем е най-добре да се потърси помощ от експерт. Естествено в тези отговори се разчита и огромна доза декларативност.
Не е дребен обаче и делът на предпочитащите опора измежду близки и другари (21%) или другите варианти. Видими са разликите в отговорите при групите в другите просветителни и подоходни равнища - позоваването на близки и другари е по-присъщо за хората с по-лоша витална вероятност.
Това се споделя в пробно проучване на " Галъп интернешънъл болкан ", проведено в навечерието на Деня на психологичното здраве - 10 октомври. Проучването е значимо и защото е на двевен ред въпросът за психическите последствия от обстановката с ковид.
Резултатите демонстрират, че забележителна част от българите имат старомодни и даже ретроградни схващания за за психологичните проблем. Например з а 37% от интервюираните зависимостите са просто липса на задоволително воля . А 12-13% от интервюираните считат, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. 25% са уверени, че не е обикновено мъжете да плачат.
45%, или съвсем половината от интервюираните, споделят, че в случай че у нас някой признае психологичен проблем, близките ще стартират да го отбягват. Това демонстрира подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем.
63% от интервюираните считат, че хората с разнообразни зависимости (алкохол, опиати и други ) в действителност страдат от заболяване, а 37% настояват, че им липсва воля да се преборят с порока.
Като цяло се следи по-скоро увереност, че различните зависимости могат да бъдат преодолени - 77% имат вяра, (е, че че зависимостта от храна може да бъде преодоляна, 76% считат по този начин за цигарите, 61%- за пиенето, 48% - за хазарта. Специално за наркотиците делът на оптимистите е по-малък от този на песимистите: 42% против 47%. Очевидно, таман опиатите са възприемани от обществото като " същинска взаимозависимост ". 25% одобряват изказванието, че хората с депресия просто би трябвало да се стегнат. Останалите 75% осъзнават, че става дума за сериозен проблем и за нужда от помощ. Но съществуване на една четвърт пренебрежителни отговори е удостоверение за избрани равнища на недоумение.
Според 18% хората с психологични разстройства като меланхолия и тревога е по-добре да бъдат изолирани от обществото. 18% напълно съществено одобряват другояче шеговитото изказване, че всевъзможни разстройства се вземат решение с една ракия и малко повече сън.
55% от интервюираните имат вяра във взаимопомощта, само че значителен дял от 45% са скептични. 61% смятат, че в случай че човек пие например антидепресанти , е добре да показа с сътрудниците си, с цел да оказват помощ. Но останалите 39% са на мнение, че това е персонален проблем и не трябва да се споделя, мъжете считат, че това е персонална територия.
18% дефинират опита за самоубийство като грях (докато останалите въпреки всичко го намират за знак за проблем), което се равнява на близо милион пълнолетни българи. 16% от запитаните одобряват, че психологичен проблем би трябвало да се взема решение независимо, а останалите въпреки всичко настояват, че избират шерването. 25% ще кажат, че не е обикновено мъжете да плачат, само че останалите не мислят по този начин.
Все пак по-голямата си част от българите са толерантни и осведомени. Отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота, групите с по-висок витален статус могат да си разрешат внимание към тематиката, разясняват създателите на изследването. Колкото по-висок е виталният стандарт и обучение, толкоз по-вероятно е да си се срещал с леките психологични разстройства. Възможно е да става дума за друга просторност на кръгозора, респективно друга степен на осъзнаване и наименуване на казуса. Хората с по-благоприятен статус считат, че другите зависимости могат да бъдат преодолявани. 65% одобряват, че при психологичен или прочувствен проблем е най-добре да се потърси помощ от експерт. Естествено в тези отговори се разчита и огромна доза декларативност.
Не е дребен обаче и делът на предпочитащите опора измежду близки и другари (21%) или другите варианти. Видими са разликите в отговорите при групите в другите просветителни и подоходни равнища - позоваването на близки и другари е по-присъщо за хората с по-лоша витална вероятност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ